Армията смята минохвъргачките за безопасни. Войските съобщават за признаци на мозъчна травма.

След изстрелване на към 10 000 минохвъргачни изстрела по време на четиригодишно образование, един боец, който се причисли към армията с съвсем съвършени резултати на теста за военна валидност, беше мъчи се да чете или да прави обикновени математически калкулации.

Друг боец стартира да получава необясними припадъци, при които вътрешното му чувство за време ненадейно се освобождаваше, изпращайки всичко към него да се върти бързо напред.

Трети, Sgt. Майкъл Девол се прибра у дома след ден на минохвъргачно образование в подобен зашеметен, че спря на алеята, единствено с цел да разбере, че не е в къщата си, а в къщата на родителите си на час път. Той нямаше визия по какъв начин е попаднал там.

„ Момчетата се унищожават “, сподели сержант Девал, който е стрелял с минохвъргачки в Националната армия на Мисури повече от 10 години. „ Главите се блъскат, не могат да мислят трезво или да вървят изправени. Отиваш при лекаря. Казват, че просто си обезводнен, пий вода. “

като пукотевица с мощни противотанкови оръжия или извънредно огромен брой артилерийски снаряди. Военните към момента знаят малко за това дали рутинното излагане на гърмежи с по-ниска мощ от по-разпространени оръжия като минохвъргачки може да аргументи сходни пострадвания.

микроскопични разкъсвания, които многократното излагане на гърмежи може да аргументи в жив мозък. Щетите могат да се видят единствено след гибелта.

оръжия, които нанасят сходен удар: артилерия, ракети, танкове, тежки картечници, даже голямокалибрени снайперски пушки.

постоянно срещан проблем измежду хората с травматични мозъчни пострадвания.

той започва група във Фейсбук, надявайки се да откри други минометни бойци със същите признаци. Групата към този момент има близо 2500 членове.

Пентагонът неведнъж е уверявал Конгреса, че военните обръщат ново внимание на детонацията, само че елементарните бойци споделят, че са забелязали дребна смяна.

Сержант Девол, който се прибра в неверната къща, в този момент се пробва да накара армията да признае, че годините на пукотевица с минохвъргачки са наранили мозъка му. Не е имал доста шанс.

На кухненската си маса в Канзас Сити, Мисури, неотдавна заран той разказа по какъв начин в продължение на 18 години е стрелял с минохвъргачки и по какъв начин животът му постепенно се разпадна.

Той стартира в армията на дейна работа през 2006 година и се трансферира в Националната армия през 2010 година Разгърнал се е два пъти, само че в никакъв случай не е взел участие в борба.

След години на уволняване той стартира да има проблеми с мисленето. Той имаше цивилна работа като дърводелец, само че се бореше с математическите и организационни умения и напусна отчаян. Той е работил като охранител в продължение на няколко години, само че е получил главоболие и проблеми с концентрацията и е имал прояви на гняв.

След това той си взе отмора от уволняване. През по-голямата част от 2017 година и 2018 година той беше в Катар на задача без минохвъргачки, а по-късно тренираше надалеч от минометния полигон. Започна да се усеща по-ясен и по-спокоен. Той учи за незабавен медицински механик и през 2019 година получава работа в локалната пожарна.

Но това лято той възобнови стрелбата с минохвъргачки. Той стартира да се мъчи да си спомни къде се съхраняват провизиите в колата за спешна помощ му. Други пожарникари му споделиха, че наподобява прекарва огромна част от времето си, гледайки в нищото. Отделът го помоли да се научи да ръководи пожарна кола, само че той се съмняваше, че може да издържи изпита.

През есента на 2021 година той стреля с минохвъргачки в подготовка и ненадейно се почувства по този начин, като че ли някакъв тегел се е разцепил в главата му. Виеше му се свят и му прилошаваше. Седмици по-късно той сподели, че черепът му пулсира и той беше комплициран и сърдит.

„ Чувствах се ненужен и малоумен “, сподели той. „ Бях толкоз отпаднал, че едвам съумях да стана от дивана. Не видях да се усъвършенства. “

Съпругата му подаде молба за бракоразвод. Той стана податлив да се самоубие и прекара пет дни в стратегия за посттравматично стресово разстройство.

При идващото му образование на Националната армия бяха нужни единствено няколко гърмежа, с цел да го сложи на земята със света върти се.

Гвардията в този момент го изброява като краткотрайно инвалидизиран от това, което назовава „ синдром след разтърсване “. Не му е разрешено да стреля с минохвъргачки или даже с пушки.

Тъй като сержант Девол не може да прави военната си работа, армията е почнала процеса на освобождението му. Ако реши, че пострадванията му са свързани със службата, той ще бъде пенсиониран по медицински аргументи с доживотни компенсации. Ако не, той ще бъде изпъден съвсем без нищо.

Сержант Девол неотдавна се срещна с хирурга на своята бригада, с цел да бъде оценен за травматично мозъчно пострадване. Той сподели, че лекарят наподобява скептично надъхан, че стрелбата с минохвъргачки може да аргументи признаците му.

„ Продължавах да запитвам „ Какво друго би могло да го аргументи? “ Той нямаше отговор, " той сподели. „ Имам всеки един признак на травматично мозъчно пострадване. Просто нямам диагноза. “